Над 200 тона краставици гният в Стралджа заради страха от „ешерихия коли”

Оранжерийното производство на зеленчуци в Стралджа е една добра традиция. Тя може да се развива, въпреки кризата и истерията около опасната бактерия „ешерихия коли”.
Заложена е поетапна смяна на ранните сортове със следващо производство, за да не се прекъсва цикъла. Всеки ден в сортировъчното постъпват тонове продукция, която се подготвя за пазара. Но точно това изобилие се оказва най-голямата беда! Защото няма кой да купува. И слънчевия продукт – свеж и вкусен, току що набран и готов за ценители, вместо на сергиите се оказва излишно и грубо натикан с фадромата като никому ненужна стока направо… в близкия бъзак. Там, далеч от хорски очи, гният над 200 тона краставици. Работниците не обичат дори да минават в този район, защото все едно виждат убийството на своя труд.
Липсата на пазар е очевидна навсякъде. В струпаните камари опаковани зеленчуци, които буквално се разкапват пред склада, в излишното свободно време на работниците от пакетажа, в очевидно невеселия труд на 70-те зеленчукопроизводители, които изпитват на гърба си липсата на покупателния интерес.
Според агронома Гроздан Кръстев зеленчуците са в прекрасна форма. И не е мит твърдението , че производството може да стигне 30 тона на ден. Оранжерията в Стралджа има капацитета и възможностите да докаже, че е необходима на Стралджа и на българския пазар. А работниците се молят кризата да отшуми и пазарът да се „отпуши”, за да живне оранжерията. И надеждата за утрешния ден на семействата, които чакат прехрана от краставиците на Стралджа. Никой на този етап не си прави илюзии че може да бъде постигната планираната средна цена от 0,70 лв. за килограм, не мечтаят дори за половината, защото сега рехавите продажби са по унизителната цена 15 ст. за кг. Недостойно и жалко. При положение, че продукта е в нормите за екологична чистота, за растителната защита се използват само биологично чисти продукти, в производството не се влагат химични вещества, които да вредят на здравето.
Какво е необходимо? Като българи да купуваме това което произвеждаме на родна земя, за да помогнем на местните производители и на себе си . Ще осигурим не само трапезата, но и самочувствието си.